Старобългарски речник
цѣлт 
цѣлт -цѣлѭ -цѣлш несв Церя, лекувам, изцелявам съꙁъвавъ же съ оба на десѧте. дастъ мъ слѫ  власть на вьсѣхъ бѣсѣхъ. ꙇ недѫгꙑ цѣлт М Лк 9.1 З, А. Срв.Мт 10.1 М СК прохождааше же пае слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народ мьноѕ. слꙑшат  цѣлт сѧ отъ него. отъ недѫгъ свохъ М Лк 5.15 болѧщѧѩ цѣлте. мрътвꙑѩ вьскрѣшате. прокаженꙑѩ оштате М Мт 10.8 А СК цѣлте недѫжънꙑѩ же сѫтъ въ немь. ꙇ глте мъ. прблж сѧ на вꙑ цсрстве бже М Лк 10.9 З тѧ молмъ гі. давъшааго вꙿсь обраꙁъ цѣлт кꙑ. отъ вꙿсего недѫга СЕ 28а 14 въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ. ꙁъло ꙁъломъ цѣл҄ѫ С 526.2 враевьст отроц. ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ. с тѣхъ ꙁемьѭште цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ С 430. 15 съ свом ѹенкꙑ въ рꙙдѹ стат.  недѫгъ нѣхъ цѣлт. обѣштавъш сꙙ. сам послѣдн҄мъ недѫгомъ беꙁѹммъ болѣшꙙ С 333.16 дошꙙ же сь н҄мъ въ манастꙑрь.  мꙿногѫ тѫгѫ мѣахѫ вьсѣьскꙑ пекѫште сꙙ мъ цѣлт ранꙑ С 51.20 отътолѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто. нъ ож  цѣлт прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ С 549.8—9 Образно. нъ то протвѫ томѹ трьпѣлвꙑ. тъштвꙑ на млость. а поꙁдьнъ на гнѣвъ. тръптъ вьꙁбѣсьнѣвъшмъ. цѣлтъ отъвѣтомъ обꙙштрен С 330.29 цѣлт сѧ М З А СК СЕ С Гр ϑεραπεύω ἰάομαι ἀναστέλλω πολεμέω ϑεραπείαν προσφέρω Нвб целя остар диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР