Старобългарски речник

цѣлтел҄ьнъ

цѣлтел҄ьнъ -ꙑ прил Целебен, изцелителен въ многааго мѣсто мрьскааго ѹеньꙗ прѣдъложвъ. покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ. болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ С 534.17— 18 Изч С Нвб целителен остар ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР