Старобългарски речник
цѣлтел҄ь 
цѣлтел҄ь -ꙗ м Целител, лечител цѣлтелю болѧщмъ. дателю просѧщмъ. ѹ тебе вꙿсѣка прошенѣ. даѩ намъ мѧ твое цѣленью. отъ вꙿсего недѫга СЕ 40b 22 гі схе бже нашъ. сѫꙶ цѣлтель недѫжънꙑмъ СЕ 40а 1 гі схе бже нашъ. непостꙑдънꙑ цѣлтелю ... н еднаго прведенааго къ тебѣ. оскръблена болѣꙁнѭ СЕ 28а 4 нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ. нъ прлежъно щѧ цѣлтелѣ. едъва полѹтъ ослабѫ врѣдѹ своемѹ СЕ 68а 10 веденъ бꙑстъ. съвꙙꙁанъ рѫкама ...  прьст ѫꙁам сътвръжден бѣахѫ. вѣжд съꙁъдавъш.  цѣл҄тел҄ь стъствънъї дръжмъ бѣаше С 431.21—22 съмѣренꙑ же отъць по стнѣ. несоже отъ вдѣнꙑхъ съповѣдавъ танѣ же благааго бога похвал. бѣаше же  обраꙁъ.  цѣлтел҄ь врѣдомъ невдмꙑмъ С 276.8 Изч СЕ С Гр ἰατήρ ϑεραπευτής Нвб целител остар ОА ВА ЕтМл