Старобългарски речник
цвѣтьанъ 
цвѣтьанъ -ꙑ прил Покрит, отрупан с цветове; цъфтящ око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ. л стонкъ слно текѫштъ. тѣмь вдѣнмъ тамо сꙙ вѣетъ С 343.4 Изч С Гр ἀνϑοφόρος Нвб Срв цъфтящ прич