Старобългарски речник
цвѣтьць
цвѣтьць
-а
м
Цветец, цветче
ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ прѣдъ овоштемъ. такоже манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ
С
284. 22
Образно.
а тꙑ лствмъ ꙁакрꙑвъ о с. вьсь сꙙ тамо прѣда. н оть того дебельства болѣꙁн мѣѧ. н къ цвѣтьца въꙁорѹ лесе свого не прѣведꙑ
С
335.13
вьсад крьстъ вѣроѭ цвьтѫштъ ... мѹже кръстѹ корен вь ꙁемьѭ въложено бꙑстъ ... мѹже лств бе старост. цвѣтьць неѹвꙙждꙙ
С
352.23
додошꙙ новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьн҄емь ꙁлатꙑ стрѹѧ. добрꙑѧ цвѣтьцꙙ крьстꙗномъ. обьходьн дѣлател҄е. прѣдобр мѫенц
С
57.18
Изч
С
Гр
ἄνϑος
цвѣтьцъ
Нвб
цветец
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА