Старобългарски речник
цвѣтьнъ 
цвѣтьнъ -ꙑ прил Цветен, който е покрит с цветя ꙁемьꙗ ѹбо вьсе врѣмꙙ веснъно. шпъкъ  їа  нъ цвѣтъ расттъ ...  не дв сꙙ вьꙁꙿлюбьне. аште отъ водъ пажт цвѣтьн ꙗвшꙙ сꙙ С 495.19 недѣлꙗ цвѣтьнаꙗ Κυριακὴ τῶν Βαΐων Църковният празник Вход Господен в Ерусалим, Връбница, Цветница неⷣ҇ цвѣⷮ҇ еваⷸ҇ оⷮ оаⷩ҇ глаⷡ҇ п҃ ж҃ А 81d 1 неⷣ҇ цвьⷮ҇ алⷼ҇е глⷭ҇а въспоіте гв пѣⷭ҇ новѫ. ꙗко двьна. еваⷢ҇ ѿ҇ марⷦ҇ СК 85а 1 сѫбота цвѣтьнаꙗ Σάββατον πρὸ τῶν Βαΐων, Σάββατον τοῦ Λαζάρου Съботата преди Цветница, църковният празник Лазарево възкресение сѫⷠ҇. цвѣтьнаꙗ. алеⷼ҇ глаⷭ҇. е҃ гь вьцр сѧ. до облѣе. еваⷢ҇ ѿ҇ марⷦ҇ь гⷡ҇ ҁ҃д҃ СК 81а 7 Изч А СК С Гр τῶν ἀνϑῶν Нвб цветен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА