Старобългарски речник
цвѣтъ 
цвѣтъ -а м Цвят, цвете съмотрте цвѣтъ селънъꙇхъ како растѫтъ. н трѹждаѭтъ сѧ н прдѫтъ З Мт 6.28 СК. Срв.Лк 12.27 З лкъ ѣко трава дньего. ѣко цвѣтъ тако отъцвьтетъ. ѣко дхь проідетъ вь немъ СП 102.15 ꙁемьꙗ ѹбо вь се врѣмꙙ веснъно. шпъкъ  їа  нъ цвѣтъ расттъ С 495.17 Образно. того дѣлꙗ досьде ... обратт хоштѫ слово. добрѹѹмѹ садѹ црькъвьнѹѹмѹ цвѣтѹ дꙋховьнѹѹмѹ. къ новꙑмъ вономъ хръстовънꙑмъ С 495.8 кꙑ л недѫгъ о ꙁракѹ добротѫ прокѹдтъ. ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любьве ѹвꙙждатъ С 399.19 ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹворьне. дꙗвол҄е попъран. тъмьнꙑ цвѣте. по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ С 388.29 ѡле сьнемъ свꙙштенъ ... съпоспѣшнц мольбꙑ. ꙁвѣꙁдꙑ весел҄енꙑѧ. цвѣт црькъвьн. васъ не ꙁемл҄ѣ покрꙑла. н небо прѧтъ С 97.1 въ самомъ цвѣтѣ юност ἐν αὐτῷ τῷ ἄνϑει τῆς νεότητος В разцвета на младостта, в най–хубавите години на младостта мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше. пае родтел҄ь. пае ꙙдъ га вьꙁлюбьше С 97.7 З СК СП СЕ С Гр ἄνϑος κρίνον βαΐον Нвб цвят, цвет ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Цвятко м ЛИ Цветан м ЛИ Цветана ж ЛИ Цветанка ж ЛИ Цвета ж ЛИ Цветина ж ЛИ Цветанов ФИ Цветков ФИ Цветковски ФИ СтИл,РЛФИ Цветково МИ ХХ,ЛИМР Цветана МИ Цветков дол МИ Цветкова дървица МИ Цветковият брест МИ ИД,МНЛом Цвяткова кория МИ Цвяткови ниви МИ ЙЗ,МИПан