Старобългарски речник
цвѣтло 
цвѣтло -а ср Поляна, ливада [образно] въ кн҄жънꙑхъ рѹдахъ. въ пѹстошъ бьдш. а же вь н҄хъ танааго. не скопаш. н сьбереш ꙁлата. нъ н по ꙁаконънꙑмъ цвѣтломъ. съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше. свѣтьл свѣтъло ѹвꙙст С 335.6 Изч С Гр λειμών Нвб цветило остар диал ВА ДА