Старобългарски речник
цвст 
цвст -цвьтѫ -цвьтеш несв Цъфтя, пускам цветове [образно] кръвь  водѫ спѹст.  водоѭ полва мо (!) коренꙗ. да бесъмрьтънꙑм плодꙑ вѣрѹѭштмъ прсно цвьтетъ С 354.4 пршъдъ же господь мръ нашъ ...  ѹсѹш смокве.  вьсад крьстъ вѣроѭ цвьтѫштъ.  жꙁнѭ вьсѣмъ сꙗѭшть С 352.18—19 бꙑт въ то врѣмꙙ. вь н҄еже смокꙑ лствмъ красѹꙗше. нъ ѹто ꙁаштцаѧ днае грѣхѹ цвьтѫштѹ. бꙑт дꙗволю снѣгѹ лежꙙштѹ по вьсемѹ ловѣьствѹ С 352.7 добрѣ цвьтꙑ καλλίπνοος За цвят — благоухаещ, изпускащ благоухание [образно] кꙑ л недѫгъ о ꙁракѹ добротѫ прокѹдтъ. ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любьве ѹвꙙждатъ С 399.18 Изч С Гр ἀνϑέω ἀναϑάλλομαι Нвб цветя, цвътя диал НТ НГер ДА Срв цъфтя ОА ВА АК Дюв ЕтМл БТР АР