Старобългарски речник
шѧтат [сѧ] 
шѧтат [сѧ] -шѧтаѭ [сѧ] -шѧташ [сѧ] несв Бунтувам се, създавам размирици [прен.] въскѫѫ шѧташѧ ѧꙁꙑц.  люде поѹ[...] тъщетънꙑмъ Е 20б 16—17 Срв. СП2.1 Изч Е СП Гр φρυάσσω шѩтат сѩ Нвб Срв шетам ’ходя, скитам’ ОА ЕтМл БТР АР ДА