Старобългарски речник
шѹмъ 
шѹмъ -а м 1. Шум, звук, плисък  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ. ꙇ на ꙁем тѫга ѩꙁкмъ. отъ нааанѣ шюма моръскааго  въꙁмѫщенѣ М Лк 21.25 З А СК ѹслꙑш нꙑ бже сплю нашъ. ѹпъванье вьсѣхъ кьнецъ ꙁемⷧѩ  сѫщіхъ вь морі далее ... съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ. шюмѹ влънъ его. къто протівѫ станетъ СП 64.8 відѣшѩ тѩ въдꙑ ї ѹбоѣшѩ сѩ. съмѫтішѩ сѩ беꙁдьнꙑ мъножъство шюма водъ СП 76.18 2. Пращене, пукане, пукот огн҄ь бо многъ съ велкомъ шѹмомъ. на въꙁдѹсѣ вънѫ гласъ спѹштааше С 210.24 3. Трясък, грохот  се напрасно шѹмъ  громъ сь небесе многамі мльнꙗм облац двжꙙште сꙙ пльн огн҄ѣ.  прдошꙙ облац дож ї до аурлꙗна С 6.15 Образно. погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ.  гь въ вѣкъ прѣбꙑвает СП 9.8 4. Прен. Глъч, глъчка, врява въ гласѣ радованьѣ ї сповѣданьѣ. шюма праꙁънѹѭщаго. въскѫѭ пеалъна есі дше моѣ СП 41.5 5. Прен. Слух, мълва ꙇ схождааше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто  странꙑ М Лк 4.37 Изч М З А СК СП С Гр ἦχος φωνή шюмъ Нвб шум ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР