Старобългарски речник
шпъанъ
шпъанъ
-ꙑ
прил
Бодлив, който има бодли
вльсв ... повелѣшꙙ прнест жьꙁл шпьано не оцѣштено. на мѫен стѹю їѡнꙑ варахса
С
258.15—16
Изч
С
Гр
[τῶν] ῥοῶν
шпьанъ
Нвб
Срв
шипочен
Дюв
шипчен
ЕА
Шипчанов
ФИ
СтИл,РЛФИ