Старобългарски речник
	шесть 
	
		шесть
		
			-
			числ
			бр
		
	
	
		Шест [на брой]
		
			ꙇ бꙑстъ по шест денъ. поѩтъ с петра  ѣкова  оана братра его. ꙇ вьꙁведе ѩ на горѫ вꙑсокѫ еднꙑ
			
				М
				Мт 17.1
			
			
				ЗI.
				Срв. Мк 9.2
			
			
				М
			
			
				З
			
		
		
			мъногꙑ въдовцѧ бѣшѧ. вь дьн лнꙑ въ іл. егда ꙁаклепе сѧ небо. тр лѣта  шесть мсцъ. ѣко бꙑстъ гладъ по вьсе ꙁем
			
				М
				Лк 4.25А
			
		
		
			архсѵнагогъ ... глаше народѹ. шесть денъ естъ вь нѧже достотъ дѣлат
			
				М
				Лк 13.14
			
			
				З
			
			
				А
			
		
		
			бѣ же тѹ водоносъ камѣнъ шесть лежѧштъ. по оштеню юдескѹ
			
				М
				Йо 2.6
			
			
				З
			
			
				А
			
			
				О
			
		
		
			ꙇс же прѣжде шест денъ пасхꙑ. прде вь втанѭ
			
				М
				Йо 12.1
			
			
				З
			
			
				А
			
			
				СК
			
		
		
			шесть вонъ піѡнꙗ ношаахѫ стрьмоглавь. не могѫштемъ же мъ го дръжат
			
				С
				137.16—17
			
		
		
			аб въскошꙙ беꙁаконьнц.  обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ
			
				С
				145.30— 146.1
			
		
		
			вьслѣдьствоваста же вьслѣдъ го дъва елен.  шесть двхъ коꙁъ
			
				С
				223.7—8
			
		
		
			ъстънꙑ їѡанъ ... мльа же тѹ лѣтъ шесть вьсего жтꙗ ловѣьска отълѫвъ сꙙ
			
				С
				288.29
			
		
		
			 прѣбꙑ въ лаврѣ пръво лѣтъ. ів. отъ н҄хъже сълож лѣтъ шесть.  въ хꙑꙁнѣ ꙁатворенъ. вь н҄еже  доселѣ мльтъ
			
				С
				302.16
			
		
		В състава на сл. числ.
		
			дрѹгаа же падѫ на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣхѫ плодъ. ово съто. ово шесть десѧтъ. ово тр десѧт
			
				М
				Мт 13.8
			
			
				З
			
		
		
			а с сѫтъ сѣан на добрѣ ꙁем. ꙇже слъшѧтъ слово  премлѭтъ е. ꙇ плодѧтъ сѧ. на тр десѧт  шесть десѧтъ  съто
			
				М
				Мк 4.20
			
		
		
			ꙇ се дъва отъ нхъ бѣсте дѫшта въ тъжде день. вь весь отъстоѩштѫ стад шесть десѧтъ отъ ꙇма. еже мѧ емаѹсъ
			
				М
				Лк 24.13
			
			
				З,
				А. Срв. С471.19
			
		
		
			рѣшѧ же юде. етꙑръм десѧтꙑ  шестѭ лѣтъ съꙁъдана бъⷭ҇і цркꙑ с. ꙇ тꙑ л трьм деньм вьꙁдвгнеш ѭ
			
				М
				Йо 2.20
			
			
				З
			
			
				А
			
		
		
			отъвѣшта мѹ антон. шесть десꙙтъ лѣтъ сꙑ.  старъ ѹже сꙑ
			
				С
				169.23— 24
			
		
		
			блаженааго же ꙁнона  алеѯандра.  ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр десꙙт. т шесть. повелѣ къ сѫдштѹ првест
			
				С
				177.19—20
			
		
		
			помльмъ брате  вѣрѹмъ. ꙗко же въ пѹстꙑн҄ шесть сътъ тꙑсѫштъ прѣкръмвꙑ. вь етꙑрехъ десꙙтехꙿ лѣтѣхъ. тъ  насъ ... накръмтъ
			
				С
				290.14
			
		
	
	
		
			шесть на десѧте
		
		
			ἑκκαίδεκα
			Шестнадесет [на брой]
		
		
			мѫенкъ глагола. шесть на десꙙте лѣтъ сътворхъ въ анагностьствѣ. потаѧ кн҄гꙑ божѧ
			
				С
				227.11
			
		
	
	
		
			шесть на десѧте лѣтъ бꙑт
		
		
			ἑκκαίδεκα ἐτῶν πέλω
			Шестнадесетгодишен съм, на шестнадесет години съм
		
		
			шесть на десꙙте лѣтъ ѹбо сѫштѹ блаженѹѹмѹ връстоѭ ... прведе сꙙ самъ ... къ велкѹѹмѹ сттелю
			
				С
				272.28—29
			
		
	
	
		Изч
		
			М
		
		
			З
		
		
			А
		
		
			СК
		
		
			О
		
		
			С
		
	
	
		Гр
		ἕξ
	
	
		Нвб
		шест
		
			ОА
		
		
			АК
		
		
			НТ
		
		
			Дюв
		
		
			НГер
		
		
			ЕтМл
		
		
			БТР
		
		
			АР
		
		
			ДА