Старобългарски речник
шестꙑ
шестꙑ
числ
ред
Шести [по ред]
отъ шестꙑ(і)ѩ же годнꙑ тъма бꙑстъ по вьсе ꙁем. до девѧтꙑѩ годнꙑ
М
Мт 27.45
З,
А. Срв.Мк 15.33
М,
З;Лк 23.44
М
З
А
въ шестꙑ же мѣсѧцъ посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ ... къ дѣвѣ обрѫенѣ мѫжев
М
Лк 1.26
З,
А. Срв. С244.3
С245.4
С245.18
С246.3
С247.8
ꙇс же трѹждъ сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на стѹденьц. годна бѣ ѣко шестаа
М
Йо 4.6
З
А
по молітвѣ къ шестѹѹмѹ асѹ ношт. гласъ бꙑстъ кꙿ н҄мъ. ꙗввъшѹ сꙙ мъ бѹ
С
75.22
вь шестꙑ мѣсꙙцъ глагола. се бо стъ шестꙑ мѣсꙙць. ꙁаꙙтю їѡановѹ
С
245.14,14—15
дьнесь адамъ съꙁъданъ бꙑстъ въ шестꙑ дьнь
С
429.9
се до шестааго аса твор сꙙ
С
435.27—28
шестꙑ на десѧте
Шестнадесети [по ред]
стѹѹмѹ томѹ еппѹ. въ шесто на десꙙте лѣто дѡклтꙗнꙗ цѣсарьства. многъ подвгъ. трѹдъ же поспѣшень полагаѭштѹ. ꙗко да богомъ прѣдано крьстꙗньскꙑѧ непороьнꙑѧ вѣрꙑ рошрт слово
С
535.1
М
З
А
С
Гр
ἕκτος
Нвб
шест, шести
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Шестаков
ФИ
Шесташки
ФИ
СтИл,РЛФИ