Старобългарски речник
шестокрлатьць 
шестокрлатьць -а м Този, който има шест крила, т.е. серафим [един от деветте ангелски чина] дьнесь же ... съходтъ на ада  на сьмрьть.  на мѫтелꙗ съмрьтѭ съмрьт. бесьмрьтънꙑѧ ... тъмꙑ тъмам  тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ ... шестокрлатьць многоотꙑхъ. небесъскꙑхъ новъ проводꙙштꙙѧ С 463. 18—19 Изч С Гр [τὸ] ἑξαπτέρυγον Нвб Срв шестокрилец АК НТ НГер ДА