Старобългарски речник
шестокрлатъ 
шестокрлатъ -ꙑ прил Шестокрил, който има шест крила [за серафимите — един от деветте ангелски чина] мъногоот херовм.  шестокрлатаа серафмь. ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща. страхомь непрстѫпънꙑѩ славꙑ твоеѩ. ꙁакрꙑваѭтъ сѧ СЕ 4а 17—18 Изч СЕ Гр [τὸ] ἑξαπτέρυγον Нвб шестокрилат ОА ВА Срв шестокрил ОА АК НТ Дюв НГер АР ДА