Старобългарски речник
шаръ
шаръ
-а
м
Боя, багра
ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ. обраꙁꙑ рътаѭтъ стнѫ пшѫтъ шаромъ
С
418.2
Образно.
како ꙁждѫтъ сꙙ. така ѹста рее кꙑм шарꙑ коѭ вештѭ. не нкоѭже л раꙁвѣ добротоѭ дноѭ. кротостѭ сьмѣренмъ
С
381.30
Изч
С
Гр
χρῶμα
Нвб
шар
ОА
АК
НТ
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Шар планина
МИ
Шарено дабие
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Шаров
ФИ
СтИл,РЛФИ