Старобългарски речник
ш 
ш I. Буквен знак. Двадесет и шестата буква от стб. азбука, назовавана ша; в глаг. ⱎ, в кир. ш, в нвб. звук ш II. Числен знак. В глаг. ш҃ = 800, DCCC