Старобългарски речник
хѫдожьнкъ 
хѫдожьнкъ -а м За Бога — творец, създател власꙑ же главѫ покрълъ ес. да не врѣдтъ сѧ ꙁмѣненемь вѣтръ ... да вꙿсѣм въсхвалтъ тѧ. благааго хѫдожьнка СЕ 7b 15 бъ бгомъ. гь где. огньнꙑхъ дхъ. творець бесплътънꙑхъ слъ. хѫдожьнка нбсънꙑхъ ... егоже не вдѣ неднъ отъ къ. н вдѣт можетъ СЕ 51а 14—15 Изч СЕ Гр τεχνίτης τεχνουργός Нвб хъдожник диал ДА художник ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА