Старобългарски речник
хꙑтрьць 
хꙑтрьць -а м 1. Човек, който притежава умение да извършва някаква работа; майстор въ днъ дь (!) прмк҄р на вдѣнь ꙁждемааго дѣла. паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ  съкрѹшамъ. ꙗкоже вьсѣмъ хꙑтрьцемъ  дѣлател҄емъ.  проїмꙿ вдꙙштмъ бѣжат  оставт старꙿца дного С 553.12 прѣбꙑ же бѣсъ нмꙿже хѹжде съкрѹшаѧ ...  вдѣаше сꙙ то страждꙙ отъ прѣподобьнааго еппа.  отъ творꙙштхъ гстерꙿнѫ хꙑтрьцъ.  дѣлател҄ь С 553.7 За Бога — творец, създател. г ... не мѣѣше л добротꙑ вьсѣкоѧ. добротꙑ хꙑтрьць. плакааше бо ждовъска ꙁъла ловѣкъ въ ꙗꙁвѣ сꙑ С 436.9 градъ бж. гоже хꙑтрецъ  сьдѣтел҄ь бъ С 84.13 2. Философ, мислител не ю наꙙхомъ глаголат о ꙁавст.  ѧꙁꙑц вѣт.  словеса хꙑтрьцъ.  бесѣдꙑ ѹтел҄ь. ꙁвѣщат не могѫ ꙁълобꙑ ѧ С 400.1 тъьно ѹмѣѩ хꙑтрьць ἀντίτεχνος Съперник по майсторство, по изкуство ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште. тако ѹбо  вь семь жт многьішт събьіваетъ с бьіт ЗЛ IIа 12—13 Изч С ЗЛ Гр τεχνίτης φιλόσοφος ὁ ἔμπειρος хꙑтрецъ Нвб Срв хитрец ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА хитрьо диал НГер хитрица ж ЕА