Старобългарски речник
хꙑтръ
хꙑтръ
-–ꙑ
прил
Изкусен, умел, опитен
отъ того жде кандла въꙁьмъ масло. обраꙁомъ кръстънꙑмъ помаꙁавъ акꙑ враъ хꙑтрꙑ. наꙙ маꙁат го
С
562.30
Изч
С
Нвб
хитър
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Хитров
ФИ
Хитрилов
ФИ
СтИл,РЛФИ
