Старобългарски речник

хꙑтростьнъ

хꙑтростьнъ -ꙑ прил Изкусен, умел їс ... веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама ...  прьст ѫꙁам сътврьжден бѣахѫ ... не конꙿат свого хꙑтростьнааго дѣла С 431.23 Изч С Гр τῆς τέχνης Нвб хитростен остар ЕА