Старобългарски речник
хꙑтрость 
хꙑтрость - ж 1. Умение, изкуство не срамьꙗш л сꙙ ѡ мѫтелю о сътворенꙑхъ тобоѭ ꙁьл.  о въгаждан бѣсовьстѣмъ. аште бо не бꙑ бꙑло. хꙑтрост ловѣьскꙑ. то не бꙑ мѣлъ богъ С 161.24 паулъ ... рее сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ. навꙑкъ ꙁѣло хꙑтрость вльшебънѫѭ С 7.16 муро ... раꙁль вонꙗм ѹстроно.  хꙑтростѭ съкѹпьно. трьмь сътомъ сьцѣн днаремъ. а стнꙿно муро же обонꙗвъше мрьтв въскръсаѭтъ. на трехъ десꙙтехъ сьребрьнцѣхъ продаш С 425.23 Военно изкуство. вьс въ омъство въьтен бꙑшꙙ.  ꙁа браньскѫѭ хꙑтрость.  ꙁа мѫжьство дшꙙ С 84.30—85.1 2. Проницателност, прозорливост, проникновение шесть на десꙙте лѣтъ ѹбо сѫштѹ блаженѹѹмѹ връстоѭ. тꙑсꙙштънѹ же раꙁѹмънѫѭ хꙑтростѭ. прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака самоꙁвол҄ьна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю С 273.1 3. Нещо специално измислено, хитрина антоннъ рее. въкопавъше етꙑре дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ. л обламъ ѹмретъ. ꙁьлѣ. алеѯандръ мѫмъ глагола. нꙿтоже сѫтъ хꙑтрост твоѧ С 159.4—5 рторьскаꙗ хꙑтрость ἡ ῥητορική Ораторско изкуство рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.10 С Гр τέχνη ἀγχίνοια δεινότης ἐμπειρία Нвб хитрост ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА