Старобългарски речник
хꙑꙁна 
хꙑꙁна -ꙑ ж Манастирска килия вьꙁвѣствъшемь о ратьнцѣхъ хрант сꙙ ... отц вьꙁвѣстшꙙ ъстънѹѹмꙋ семѹ отьцѹ. не ходт въ луврѣ нъ въ лаврѫ прт.  прѣбꙑват въ сво хꙑꙁнѣ С 292.10 сѣдѣаше въ хꙑꙁнѣ  псааше С 122.9 Срв. С119.27 прѣбꙑ въ. лаврѣ пръво лѣтъ. ів. отъ н҄хъже сълож лѣтъ шесть.  въ хꙑꙁнѣ. ꙁатворенъ. вь н҄еже  до селѣ мльтъ С 302.16—17 съхранлъ тꙙ стъ богъ отъ ратьнъска прхожденꙗ ... въстан ...  бѣж акꙑ отьц. да веде  въ велашѫ лаврѫ.  ꙁатвор ї въ хꙑꙁнѣ С 293.16 Постница. хъже тано дож  до нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ дѣло. въ пештерѣ ꙗже маломъ отъстоꙗше отъ хꙑꙁнꙑ го С 274.20 послѹшата. же ваю варвъ сътвортъ м хꙑꙁнѫ сѣст м вь н҄е. то тѹ бѫдетъ м жт дож  до схода дѹшꙙ моѧ С 204.1 антонї ... сътвор мѹ хꙑꙁнѫ особь да скѹсъ прметъ бѣсовъскъ. жвъ же днъ о себѣ паулъ прѣпрост. лѣто дно С 171.8—9 С Гр κέλλα κελλίον ξενία Вж. при хꙑꙁъ Нвб