Старобългарски речник
хѹльнкъ 
хѹльнкъ -а м Клеветник, сквернословец; хулник паул҄е ... не бѫд досадтел҄ь владꙑкамъ вьсеѧ вьсел҄енꙑѧ.  хѹльнкъ о боꙁѣхъ С 13.5—6 Еретик, богохулник. не хѹл хрстосова цѣсарьства хѹльне. да не родвъшѹѹмѹ бесьств сътворш С 328.9 хѹльнкъ вѣрꙑ [ὁ] αἱρετικός Еретик, богохулник лѣпо же стъ  намъ къ хѹлнкомъ вѣрꙑ глаголат. гда прѣпьрѣт хотꙙтъ богоносьнꙑхъ С 404.8—9 Изч С Гр [ὁ] βλάσφημος [ὁ] αἱρετικός хѹлнкъ Нвб хулник ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА