Старобългарски речник
хѹлолюбвъ 
хѹлолюбвъ -ꙑ прил Който обича ругателството, хулата; ругателен, хулещ вждъ ѧ несꙑтѫѭ любьве. т ѹмꙙ с хѹлол҄юбвꙑ ѹмъ ... да  тꙑ въꙁлюбш ѧже вьꙁненавдѣ беꙁ ѹма С 395.11 Изч С Калка от гр φιλολοίδορος Нвб Срв хула