Старобългарски речник
хѹлт 
хѹлт -хѹлѭ -хѹлш св 1. Хуля, клеветя, сквернословя хѹлꙗахѫ го ждове  глаголаахѫ. к н҄емѹ бѣсъ маш С 481.15  тъгда ѹвѣс въ асъ бѣдꙑ твоѧ. ꙗко естъ богъ на небесехъ же тобоѭ хѹлмꙑ С 195. 16—17 антоннъ рее доколѣ хѹлш  вол҄ꙙ црꙙ не творш С 163.16 анѳупатъ рее. тьмномъ словомъ хѹлш. мьнꙙ ꙁаꙁьрѣт. послѹша ѹбо кодрате  пожьр богомъ С 104.9 мꙿного т блꙙдъшѹ ождахъ длъготрьпꙙ. ѫроде  не прѣподобьне. доколѣ ѹкараш  хꙋлш богꙑ С 12. 12—13 Говоря грубо, ругая; хуля. рѫгаахѫ сѧ емѹ ...  бѣахѫ по лцю. въпрашаахѫ же  глще прорьц кто тѧ ѹдар. ꙇ на мънога хѹлѧште глаахѫ на нь М Лк 22.65 З еднъ же отъ обѣшенѹю ꙁълодѣѭ хѹлѣаше  глѧ. аште тꙑ ес хъ спсѧ самъ  нꙑ М Лк 23.39 З А СК ммо ходѧште же хѹлѣахѫ . покрꙑваѭште главам свом М Мт 27.39 З, А, СК. Срв.Мк 15.29 М З А СК въпрашаахѫ кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ С 324.6 2. Обвиня, укоря, порицая прведъ го къ стѹѹмѹ кононѹ съвѧꙁавъ съкраденꙑмъ сланѹтꙿкомꙿ хѹл҄ѣаше глагол҄ꙙ С 41.20 М З А СК С Гр βλασφημέω ἀϑετέω κατηγορέω ὑβρίζω хꙋлт Нвб хуля ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА