Старобългарски речник
хѹл҄ень
хѹл҄ень
-ꙗ
ср
1. Хулене, клевета
отъ сръдьца ска. помꙑшл҄енѣ ꙁълаѣ ꙇсходѧтъ ... льсть ... хѹл҄ене. гръдꙑн. беꙁѹмье. вѣсѣ с ꙁълаѣ
З
Мк 7.22
да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово ... хѹлене. клевета. прѣꙁоръство
СЕ
91b 15
2. Богохулство, светотатство, осквернение
тѣмьже глѫ вамъ. всакъ грѣхъ хѹлене. отъдастъ с лкомъ. а дховьное хѹлене не отъдастъ с лкомъ
СК
Мт 12.31
Изч
З
СК
СЕ
Гр
βλασφημία
хѹлене
Нвб
хуление
остар
ВА
хулене
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
АР
ЕА