Старобългарски речник
хѹла 
хѹла -ꙑ ж 1. Клевета, хула бѣжмъ кꙑенꙗ  славꙑ ... бѣжмъ неѹподаренꙗ  хѹлꙑ С 340.14—15 рее отьцъ антонї ꙁд ꙁъ ловѣка. бѣсъ же съ хѹлоѭ въпꙗше глагол҄ꙙ. не ꙁідѫ ꙁълꙑ старе лѫкавꙑ С 172.22 Образно. ꙁапрѣщаетъ т гь. ꙇ ꙁгонтъ тѧ трѧсавце. крадѫщѣ ота слѫ его ... въскладаѭщѣ хѹлѫ на съдравааго СЕ 47b 17 Обвинение. не толка тъштета таѭ праꙁдънѹѭштѹѹмѹ. нъ не сътръпѣтꙗ мѫка  по мѫцѣ отъвѣтъ многъ хѹлъ наплън҄енъ С 378. 2 велꙿмі ѹбо напсанѫ нашѫ хѹлѫ. собоѭ оставмъ С 91.2 2. Богохулство, светотатство, осквернение ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ ... сего рад глѭ вамъ вьсѣкъ грѣхъ  хѹла отъпѹсттъ сѧ ловѣкомъ. а ѣже на дхъ хѹла не отъпѹсттъ сѧ М Мт 12.31А павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ. ꙇ пакꙑ вьсѣкъ гнѣвъ. ꙇ ѣрость. ꙇ кліъ. ꙇ хѹла К 4а 8 нестꙑ тъ ... коньць обрѣте. подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт С 190.12—13 бѣ нѣкто преꙁвутеръ ... пагѹбьнкъ обраꙁомъ.  вьсѣкоѧ дꙗвола  врага дѹшь нашхъ хѹлꙑ обрѣтельнкъ пръвꙑ С 186.21 Поругание, гавра. не сътѫж с вѣроѭ. не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ. ждовьска ѹкоренꙗ С 427. 7 3. Ерес, вероотстъпничество, секта нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла С 197.20— 21 [ѹалъ] же беꙁаконьнѣ сꙑ ... вьꙁбѣс сꙙ. обꙿнавьꙗѧ вьсѫ арвѫ хѹлѫ.  повелѣ ... божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт С 190.23 сповѣда сквьрꙿньнѫѭ своѭ хѹлѫ. божьствьнї же отьц льсть облвъше стінънѫѭ ... вѣрѫ С 189.13 дꙗволъ. но кѹмрослꙋжен. арꙗнъскѫѭ хѹлѫ ꙁобрѣте С 186.14 въврѣщ въ хѹлѫ τρέπω εἰς βλασφημίαν Предам, подхвърля на хули, оклеветя много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ С 1.6 творт хѹлѫ βλασφημέω Хуля, сквернословя, богохулствам пон҄еже вештѭ (н)е сѫ(тъ) т ꙁакон стнн. не вѣдѫште бо то творꙙтъ. хѹлѫ твортъ къ свомѹ господѹ С 148.2 хѹлѫ вѣщат [ꙁвѣщат] λοιδορέω, ὀνειδίζω Хуля, сквернословя, клеветя бѣсъ же хѹлꙑ вѣштааше на антонꙗ  на павъла С 172.15 глагола кто с стъ. же дръꙁнѫ прѣдъ всѣм хѹлѫ мьнѣ толкѫ ꙁвѣштат С 360.20—21 хѹлѫ [хѹлꙑ] глаголат [въꙁглаголат] βλασφημέω, λαλέω βλασφημίας Хуля, сквернословя, клеветя то сь тако глетъ хѹлꙑ. кто можетъ отъпѹщат грѣхꙑ. тъкмо бъ еднъ СК Мк 2.7 тѫ же мѹ хѹлѫ въꙁглаголавъшѹ о стнѣ С 563.22 повръже го на ꙁем.  наꙙ ноꙁдрьм  ѹстꙑ глат хѹлꙑ.  ѹкарат ... правьдꙿнааго С 554.2 М А СК СЕ К С Гр βλασφημία δυσφημία ἐπίσκηψις κατηγορία ὕβρις αἱ κενότητες τῶν βλασφημιῶν Нвб хула ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА