Старобългарски речник
хѹдоѹмьнъ 
хѹдоѹмьнъ -ꙑ прил 1. Неразумен, необмислен, безсмислен ꙁапрѣщаетъ т гь трѧсавце. въшедъшѣ вꙿсего. хѹдоѹмънааго. ꙇ непослѹшълвааго СЕ 46а 22—23 Прен.Безсилен, безпомощен. ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе. хѹдоѹмънаа. ꙇ хѹдослаа СЕ 49а 7 2. Като същ. хѹдоѹмьн м мн Тези, които не притежават достатъчно разум; неразумните ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ... хѹдоѹмънꙑѩ  хѹдовѣрънꙑѧ трѧсѫщ СЕ 49а 8 Изч СЕ хѹдоѹмънъ Нвб худоумен книж остар ОА РРОДД