Старобългарски речник
хѹдость 
хѹдость - ж Слабост, безсилие рее к н҄ма. мьнѣ ѹбо желан стъ въꙁвратт сꙙ отън҄ѫд(ꙋ)же смъ пршелъ. нъ л҄ма. ꙗко раба хрстова любьве мат покот моѭ хѹдость. то же ва рекѫ акꙑ отьць. то послѹшата С 203.28 Изч С Гр βραχύτης Нвб худост книж остар ВА