Старобългарски речник
хѹдосльнъ
хѹдосльнъ
-ꙑ
прил
същ
хѹдосльн
м
мн
Тези, които са безсилни; слабите, немощните
ꙁапрѣщаетъ т ꙇменемь гнемь. трѧсавце послѣдьнѣѣ ѩꙁе ... емⷧетъ же непослѹшълвꙑѩ. хѹдоѹмꙑѩ. ꙇ хѹдослънꙑѩ. тѣмъ пакост творте
СЕ
45b 5—6
Изч
СЕ
хѹдослънъ
Нвб
Срв
худ