Старобългарски речник
хѹдослъ
хѹдослъ
-ꙑ
прил
Който е слаб, безсилен
ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе. хѹдоѹмънаа. ꙇ хѹдослаа. хѹдоѹмънꙑѩ хѹдовѣрънꙑѩ трѧсѫщ
СЕ
49а 7—8
Изч
СЕ
Нвб
Срв
худ