Старобългарски речник
хѹдовѣрьнъ
хѹдовѣрьнъ
-ꙑ
прил
същ
хѹдовѣрьн
м
мн
Тези, които не вярват достатъчно дълбоко, неверниците
ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе. хѹдоѹмънаа. ꙇ хѹдослаа. хѹдоѹмънꙑѩ хѹдовѣрънꙑѩ трѧсѫщ
СЕ
49а 8—9
Изч
СЕ
хѹдовѣрънъ
Нвб
Срв
худ