Старобългарски речник
хѹдонъ 
хѹдонъ -а м ЛИ Худион — един от 40–те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ ҃м ... а се мъ мена ... леѡнт. агг҄. аетї. нкал. хѹдон. ладї С 69.15—16 Изч С Гр Χουδίων хѹдон