Старобългарски речник
хрьст[ос]оненавдьнъ
хрьст[ос]оненавдьнъ
-ꙑ
прил
Който ненавижда, мрази Христос
шъдъ вьꙁвѣст владꙑцѣ момѹ ... да молтъ сꙙ ꙁа мꙙ. да побѣждѫ нестааго. хръстоненавдьнаго прмꙑшл҄ѣѧ. бѫдѫ съпрꙙстьнкъ хрстосѹ
С
225.23—24
Изч
С
Гр
κακότεχνος
хръстоненавдьнъ
Нвб
Срв
Христос