Старобългарски речник
хрьст[ос]олюбъвьнъ 
хрьст[ос]олюбъвьнъ -ꙑ прил Който е свързан с християнската религия; христолюбив прлеж ꙁѣло къ такомѹ жꙙданю дондеже ѹꙁьрш жꙙдѣнааго ꙗко  жꙙждеш ...  вьсего раскольна ѹма отъсѣкѫште. похвал҄ѫ т распьрьнѫѭ  хрьстолюбьвьнѫѭ вѣдь С 500.17—18 Изч С Калка от гр φιλόχριστος хрьстолюбьвьнъ Нвб Срв христолюбив