Старобългарски речник
хрьст[ос]оборьць 
хрьст[ос]оборьць -а м Този, който се бори против Христос; христоборец се ѹбо хоборꙿц творѣахѫ. не раꙁѹмѣѭште пропнама. пае же вол҄еѭ ослъпꙿше. тварь же не раꙁѹмѣ свого ꙁждтелꙗ  творьца С 484.25 прмъ болюбвꙑ цръ донесъшꙙѧ кн҄гꙑ. самомѹ сѫштѹ кѹпꙿно съ стꙑмъ съборомъ. вь нкаоньстѣѣмъ градѣ вуфнѧ. на хоборьца арꙗ С 541.27—28 Изч С Калка от гр [ὁ] χριστομάχος хрьст[ос]оборꙿць Нвб христоборец остар ЕтМл