Старобългарски речник
хрьбьтъ
хрьбьтъ
-а
м
Гръб, плещи
отъѩтъ отъ брѣменъ хрібетъ іхъ. рѫцѣ его въ коші поработасте
СП
80.7
помраісте сѩ оіхъ да не відѩтъ. ї хрібетъ іхъ отънѫдь сълѩці
СП
68.24
повелѣ вьсꙙ вест ѧ вь темнцѫ. повелѣвъ брьсел тлъено подъ хрьбьтъ блаженааго мѫенка подъсꙑпат
С
104. 26
въꙁьмъ же млотѭ своѭ бꙗше по хръбътѹ глагол҄ꙙ. ꙁд рее отьць антон
С
172.14
повелѣ оцьтъ лютъ съ солѭ растворвъше вьꙁлват на хръбътꙑ хъ. сѹкномъ вьстрат ранꙑ хъ
С
179.1
Образно.
на хрібьтѣ моемь коваахѫ грѣшьнц. ꙁадлъжшѩ беꙁаконне свое
СП
128.3
Срв.
С113.10
СП
С
Гр
νῶτος
хръбътъ
хрьбътъ
хрібетъ
хрібьтъ
хръбьтъ
Нвб
хръбет
остар
НГер
хребет
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ДА