Старобългарски речник
хрьбьтъ 
хрьбьтъ м Гръб, плещи отъѩтъ отъ брѣменъ хрібетъ іхъ. рѫцѣ его въ коші поработасте СП 80.7 помраісте сѩ оіхъ да не відѩтъ. ї хрібетъ іхъ отънѫдь сълѩці СП 68.24 повелѣ вьсꙙ вест ѧ вь темнцѫ. повелѣвъ брьсел тлъено подъ хрьбьтъ блаженааго мѫенка подъсꙑпат С 104. 26 въꙁьмъ же млотѭ своѭ бꙗше  по хръбътѹ глагол҄ꙙ. ꙁд рее отьць антон С 172.14 повелѣ оцьтъ лютъ съ солѭ растворвъше вьꙁлват на хръбътꙑ хъ.  сѹкномъ вьстрат ранꙑ хъ С 179.1 Образно. на хрібьтѣ моемь коваахѫ грѣшьнц. ꙁадлъжшѩ беꙁаконне свое СП 128.3 Срв. С113.10 СП С Гр νῶτος хръбътъ хрьбътъ хрібетъ хрібьтъ хръбьтъ Нвб хръбет остар НГер хребет ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА