Старобългарски речник
хрꙁма 
хрꙁма -ꙑ ж Благовонно масло, миро можааше бо с хрꙁма продана бꙑт. вѧште тр сотъ пѣнѧѕъ. ꙇ дат сѧ нштмъ М Мк 14.5 З о помаꙁавъш га хрꙁмоѭ М 76а 22 ѣко хріꙁъма на главѣ. съходѩштеї на брадѫ ароновѫ СП 132.2 воле же  хрꙁмѫ въꙁлваш на цѣсара.  хрꙁмѣ пролꙗвъш сꙙ.  вьсь мръ сцѣльш С 457.4, 5 хрꙁма [муро] нарда псткѩ, хрꙁма нардьна псткѩ μύρον νάρδου πιστικῆς Миро — ароматично вещество, добивано от корените на тревистото растение нард прде жена ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ. наръдънꙑ псткѩ драгꙑ. ꙇ съкрѹшьш алавастръ въꙁлѣ емѹ на главѫ М Мк 14.3 З марѣ же премъш лтрѫ хрꙁмꙑ. нарда псткѩ мъногоцѣнънꙑ. помаꙁа ноѕѣ свѣ. ꙇ отръ власꙑ свом ноѕѣ его М Йо 12.3 Изч М З А СП С Гр μύρον хріꙁъма Нвб Ø