Старобългарски речник
хрантел҄ь 
хрантел҄ь -ꙗ м Пазач, пазител дажд ꙁаклнане мое ... вождю ꙁълѹмѹ. ꙇ вꙿсѣмъ хрантелемъ его. съпадъшмъ съ нмь СЕ 51b 9—10 съставьніе правъдѣ. ѡ раꙁбоініе кѹпье цсрствю. хранітелю раю К 11b 13 старѣшнамъ же  хрантел҄емь тоѧ пѹстꙑн҄ꙙ въꙁвѣствъшемъ о ратьнцѣхъ хрант сꙙ С 292.4 Покровител, защитник. оград жвотъ нашъ. хрантелемъ апломъ вѣръномъ СЕ 62b 18 ѡле лкъ стъ ... ѡле обьштї хрантел҄е рода ловѣьскааго С 96.29 Изч СЕ К С Гр φύλαξ φάλαγε ὁ φυλάσσειν τεταγμένος хранітель Нвб хранител остар диал ОА ВА НГер БТР АР РРОДД ДА