Старобългарски речник
хранло 
хранло -а ср Намордник, юзда [образно] рѣхъ съхранѭ пѫті моѩ. да не съгрѣшаѭ ѩꙁꙑкомъ моїмъ. положхъ ѹсто (!) момъ хранло. егда въстанетъ грѣшьнкъ на мѩ СП 38.2 Изч СП Гр φυλακή Нвб Срв хранило остар диал ВА ДА