Старобългарски речник
хранлще 
хранлще ср 1. Склад за храни, хранилище съмотрте вранъ ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. ꙇмьже нѣстъ съкровшта. н хранлшта.  бъ птѣатъ ѭ М Лк 12.24 З 2. Талисман, амулет — според обичай у евреите на челото и ръцете се носят пергаментни превръзки с библейски текстове, за които се вярвало, че предпазват от зли сили и демони вьсѣ дѣла своѣ творѧтъ да вдм бѫдѫтъ лвкꙑ. рашрѣѭтъ же хранлшта своѣ. ꙇ велаѭтъ подъметꙑ. вьскрлѣ рꙁъ свохъ М Мт 23.5 ЗI А овощьно хранлще ὀπωροφυλάκιον Място за съхраняване на плодове, плодохранилище бже прідѫ ѩꙁꙑці въ достоѣніе твое. ѡскврънішѩ ціръковь стѫѭ твоѭ. положішѩ ілема ѣко овоштьное хранілште СП 78.1 прѣсподьн҄е хранлще κατάδυσις Затънтено скривалище ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьн҄хꙿ съкровштъ. вь вьнѫтрьн҄хъ бѣжꙙште.  н прѣсподьнꙗꙗ хранлшта  нꙑршта.  пешт скаахѫ  теаахѫ.  ов дрѹгъ дрѹга нѫдѹ сьвꙙꙁьнꙗ господев првождаахѫ С 467.19 М З А СП С Гр ἀποϑήκη κατάδυσις φυλακτήριον хранлште хранілште Нвб хранилище ВА ЕтМл БТР АР ДА