Старобългарски речник
храбъръ 
храбъръ -ꙑ прил Храбър, силен лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вь. н храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ С 71.12 люто вдѣн праведънꙑмъ. вонъ ѹшдь храбърꙑ. плѣньнкъ овьꙙ хво С 93.11 постав мъ цѣсарꙗ менемь ѳеѡдосꙗ. мѫжа вѣръна  хръстолюбва ...  храбъра С 197.4 сергꙗ ... же мѫжеблажьствїмꙿ.  храбъръ бꙑвъ неже нꙿ кто. побѣдѫ сътвор по вса лѣта С 566.23 Могъщ, велик. се пр цр храбьрѣ. цѣсарьскꙑ оплъаѭшт сꙙ.  побѣждаѭшт. гроꙁа етера  трепетъ. въкѹпѣ же  съмѫштан  страхъ С 464.24 Изч С Гр ἀριστεύς πολεμιστής πολεμικώτατος παντοδύναμος храбьръ Нвб храбър ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Храбър м ЛИ Храбро м ЛИ Храбров ФИ СтИл,РЛФИ