Старобългарски речник

хотѣт

хотѣт -хощѫ -хощеш несв св хъщѫ -хъщеш 1. Искам, желая вьсегда бо нштѧѩ мате съ собоѭ. ꙇ егда хощете можете мъ добро творт М Мк 14.7 З с рее е. ѡ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ. бѫд тебѣ ѣкоже хощеш. ꙇ сцѣлѣ дъщ еѩ во тъ асъ М Мт 15.28 З СК ꙇ се прокаженъ прстѫпь. кланѣше сѧ емѹ глѧ. г аште хощеш можеш мѧ щстт М Мт 8.2 З А СК ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц.  вꙑ творте мъ такожде М Лк 6.31 З А СК ѣко бъ не хотѩ беꙁаконьѣ тꙑ есі. не пріселітъ сѩ къ тебѣ лѫвꙑ. н прѣбѫдѫтъ же ꙁаконопрѣстѫпьнці прѣдъ ома твоіма СП 5.5 прідѣте ѩда послѹшате мене. страхѹ гню наѹѫ вꙑ. къто естъ лкъ хотѩі жївотѹ. любѩ дьн вдѣт добрꙑ СП 33.13 ѿ҇вⷮ҇ѣ. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ. ха рад хощѭ прѩт обраꙁъ сь СЕ 96а 15 блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 3 тꙑ бо ес бъ нашъ. хотѧ да вꙿсь къ спетъ сѧ.  въ раꙁѹмъ стнънꙑ прдѫтъ СЕ 100а 21 хотѣхъ патріарховѫ бесѣдѫ къ вамъ. простърѣті К 3а 27 аште хоштеші плаі сѧ горъко ꙇ въꙁдъхні вельм не прѣданаго раді са К 3b 36—37 хоштеші лі ѹвѣдѣті. коліко створі. да бі лѹі бꙑлъ К 5b 1—2 слꙑша гласъ глагол҄ѫштъ отъ свѣта того. аште хоштеш съпаст сꙙ. то въслѣдѹ свѣта сего С 282.30 кꙑмъ л поѹштетмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его С 441.19—20 онъ же н слꙑшат того хътꙙ. горꙿко въꙁдъхнѫвь рее С 523.24 нъ да мѹ съпрꙙтаатъ беꙁѹме  наѹтъ. ꙗко аште не бꙑ нехѹльнъ (погр. вм. хотѣлъ, Север., с. 412, бел. под линия) С 412.9 2. Прич. сег. деят. като същ. хотѧ м ед хотѧще м мн ὁ μέλλων, ὁ βουλόμενος, ὁ ϑέλων, [οἱ] βουλόμενοι, οἱ βουληϑέντες Този, който иска, желае; искащият, желаещият; тези, които искат, желаят; искащите, желаещите да въꙁвратѩтъ сѩ вьспѩть. ї постꙑдѩтъ сѩ хотѩштеі моемѹ ꙁълѹ СП 69.3 Срв. СП39.15 да въꙁрадѹѭтъ сѩ  въꙁвеселѩтъ сѩ хотѩще правъдѣ моеї. глѭтъ воїнѫ да въꙁвелїтъ сѩ гъ хотѩштї мїрѹ рабі его СП 34.27 (...)слем ꙁа хотѧщѧѧ на(...)ат сп(се)не Е 8б 14 пропасть стъ междѹ вам  нам. ꙗкоже хотꙙштмъ ꙁвест не мнѫт С 373. 17—18 Срв.Лк 16.26 СК да постꙑдꙙтъ сꙙ ...  ѹсрамьꙗѭтъ сꙙ хотꙙшт мьнѣ ꙁълѹ С 118.16 се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште С 4.17—18 3. Опитвам се, каня се бѣ бо протвенъ вѣтръ мъ. ꙇ пр етврътѣ страж ноштънѣ. прде къ нмъ по морю ходѧ. ꙇ хотѣ ѩ мнѫт М Мк 6.48 З платъ же хотѧ народѹ похоть сътворт. пѹст мъ варавѫ. ꙇ прѣдастъ са бвъ. да  пропънѫтъ М Мк 15.15 З моⷧ҇ наⷣ҇ емѹже естъ врѣдъ въ ѹстѣхъ. л въ ѹшью. егꙿда же хоштеш творт въсплюн на врѣдъ СЕ 28а 1 Мъча се. дво себѣ пробрѣтаѧ стꙑ. прьво ѹбо сповѣдан҄ьмь ѹпꙿваѧ првест го. кѹпно же  себѣ ѹтꙿврьжден. бѫдѫштїхъ по томъ хотꙙ пртворт С 525.11 въꙁдраꙁхъ петра ѹт мꙙ хотꙙшта. рѣхъ ловѣе то мꙙ съмѫшташ С 510.23 4. Отнасям се доброжелателно, с почит и уважение ѹпъва на ба да ꙁбавтꙑ нꙑнѣ. аште хоштетъ емѹ рее бо ѣко бж снъ есмъ М Мт 27.43 З А СК ѹпъва на гѣ да іꙁбавітоі.  спето ѣште хоштетъ емѹ СП 21.9 5. Прич. сег. деят. като нареч. хотѧ ἑκών a) Доброволно, по своя воля онъ же хотꙙ прѣбꙑвааше въ пагѹбѣ С 414.17 b) Съзнателно, умишлено аще кꙿто хотѧ своеѩ плът ѹрѣжетъ. в҃ лѣⷮ҇ да покаетъⷭ҇ о хлѣⷠ҇  воⷣ҇ СЕ 103а 19 нъ їѡнна стъ пртъа. ꙗкоже вѣдѣахѫ глагол҄емаꙗ.  хотꙙште ꙁъло творꙗахѫ С 440.23 6. Прич. сег. деят. хотѧ + инфинитив като съюз ἵνα, ὥστε + inf., ὑπὲρ τοῦ + inf. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел: за да многꙑ бо сцѣл. ѣко нападахѫ емь хотѧште пркоснѫт сѧ емь М Мк 3.10 З нъ хотѧ ѹіті. ꙇ беꙁѹмьего ѹтоліті. волеѭ своеѭ прѣданъ бъⷭ҇і К 4 b 36 вовода вьлѣꙁе вь корабь. прт хотꙙштѹ вь с градъ С 150.17 побѣжденъ же  о томь ѹбо ѧ сътвор. родвъшхъ ѭ ѹклонт сꙙ хотꙙ С 521.29 7. В съчетание с инфинитивната форма на други глаголи — за изразяване на бъдещи действия a) В съчетания и форми за изразяване на сложно бъдеще време прде бо снъ лвскꙑ въꙁскатъ. ꙇ спстъ погꙑбъшааго. кⷰ҇. слꙑшѧщѧмъ же мъ се. прложь пртъѫ рее. ꙁанеже тъ бѣ блꙁъ ма. ꙇ мьнѣахѫ ѣко абе хоштетъ цсрстве бже авт сѧ М Лк 19.11 З въс бо прц  ꙁаконъ до оана прорѣшѧ. ꙇ аще хощете прѩт. тъ (е)естъ лѣ хотѧ прт М Мт 11.14 З А СК ѹтелю. когда ѹбо с бѫдѫтъ.  то естъ ꙁнамене егда хотѧтъ с бꙑт М Лк 21.8 З горе лвкѹ томѹ. мьже прѣданъ бѫдетъ. ꙇ т наѧсѧ скат вь себѣ. которꙑ ѹбо бѫдетъ отъ нхъ. хотѧ сътворт се М Лк 22.23 З мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт М Лк 24.21 З А првръженъ бꙑстъ въ островъ нарцамꙑ алсосъ ...  раꙁболѣвъ сꙙ ѧꙁеѭ лютоѭ. хотꙙ жть оставт. помол сꙙ господев С 539.6 b) В съчетания и форми за изразяване на бъдеще в миналото гъ ... посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемъ свомъ. въ вьсѣкъ градъ  мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т М Лк 10.1 З А рѣшѧ же емѹ юде. не достотъ намъ ѹбт нкогоже. да слово сво събѫдетъ сѧ. еже рее клеплѧ коеѭ съмрътьѭ хотѣше ѹмьрѣт М Йо 18.32 З А СК нѣкотор отъ вьслѣдъ дѫштꙙѧ братѧ. поꙗахѫ сь н҄мь  дож  до мѣста деже хотѣаше съконьат сꙙ С 119.7 въ тъ дьнь дѣашета. не пожꙿдаста. гда хотѣаше хъ спроврѣшт ада С 472.24 8. В съчетание с инфинитивната форма на други глаголи като модален глагол — трябва, предопределено е ьто естъ ꙁнаменье. егда хотѧтъ с бꙑт М Лк 21.7 З съ наѧтъ ꙇмъ глт. еже хотѣше бꙑт емѹ М Мк 10.32 З А СК ꙿто же хъштѫ глаголат ... на похвалѫ сьде мѫенꙑхъ С 534.11 не хотѣт ἀναβάλλομαι Не искам, не желая жена. детъ к н҄емѹ. поꙁдѣ ꙁѣло ноштѭ.  тлькнѫвъш въ двьр молꙗаше го вьвест ѭ. ономѹ не хотꙙштѹ.  на мноꙁѣ то сътвор отълагаѭштѹ С 515.10 не хотѧ ἄκων, μὴ ϑέλων Без да иска, без да ще, противно на желанията си въсѫдѹ прѣльсть сама сꙙ ослѣпьꙗтъ.  не хотꙙшт стнѣ помагатъ. съмотр же. подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ.  ꙗко погребенъ бꙑстъ С 439.25 марꙗ въ нѫ мꙑсль прде. т  не хотꙙшт рее С 242.2 вждъ како  не хотꙙште трѹждаѭтъ сꙙ С 440.10 хотѧ бꙑт Бъдещ, предстоящ  таковаꙗ прѣславьна же отъкрꙑ правьдꙿнѹѹмѹ  не вдꙙштѹмѹ тѣлесьнꙑнꙑма ома. нъ божествьнꙑма. хотꙙште бꙑт пршьств С 555.20 хотѧ прѣдат ὁ παραδώσων Този, който е предопределен да предаде някого вѣдѣаше бо скон ꙇсъ. къто сѫтъ не вѣрѹѭштеꙇ. ꙇ къто естъ хотѧі прѣдат і М Йо 6.64 З А хотѧщаꙗ бꙑт τὰ μέλλοντα Бъдещето, предстоящите събития вдте л въꙁлюбьн. опасен словесь. како бож свꙙтꙑ дѹхъ. свꙙтꙑм свом. акꙑ ѹже сѫшта. хотꙙштаꙗ бꙑт проповѣдааше С 323.10 М З А СК Б ЗП О У Е СП СС СЕ К С Р Г ЗЛ МЛ Гр βούλομαι ϑέλω ἐϑέλω μέλλω ἐπείγομαι δοκέω φιλονεικέω αἱρέομαι ἀνέχομαι ἐνεδρεύω ἐπιχειρέω ἔχω ζητέω καταδέχομαι πειράομαι σπουδάζω βουλεύομαι ἑκών λέγω ἡγέομαι ἄρχομαι ἔρχομαι δύναμαι χρείαν ἔχω μνημονεύομαι ἐπείγομαι δοκεῖ μοι ἀρχή Нвб хотя остар ВА хоча диал НГер Срв ща, неща диал нехта диал нечем диал ЕА Хотище МИ Хощица МИ АМС,Слав. нас. Алб