Старобългарски речник
хоть
хоть
-
ж
хоть обꙑьнаꙗ
τὸ σύνηϑες
Присъщо сладострастие, обичайна похотливост
паулъ ... на дльꙁѣ врѣмен же съ села напрасно въшедъ въ домъ сво. обрѣте ꙗ ꙁъло творꙙшта ... вдѣвъ ѭ съ обꙑьнѫѭ ѧ хотѭ. вьсмꙗвь сꙙ вьꙁьп к н҄ма глагол҄ꙙ
С
169.13
Изч
С
Нвб
Срв
[по]хот
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР