Старобългарски речник
хорѫгꙑ
хорѫгꙑ
-хорѫгъве
ж
Слава, величие [прен.]
г боже ... съпасꙑ ѳеклѫ отъ огн҄ѣ. отꙿ поꙁоршта. отъ ꙁвѣр. съвръшаѧ. хорѫгв даръствѹѧ любмꙑмъ тобоѭ. въꙁведъ пастѹха овьа га нашего сѹ хса ... ѹслꙑш насъ
С
179.12
Изч
С
Гр
σκῆπτρον
Нвб
Срв
хоръгва
остар
Дюв
НГер
ЕтМл
ДА
хоругва
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ДА