Старобългарски речник
хораꙁнъ 
хораꙁнъ -а м МИ Хоразин — град [дн. развалините при Khïrbet Kérazéh] в Галилея, на север от Капернаум, недалеч от северозападния бряг на Генисаретското езеро горе тебѣ хораꙁнъ. горе тебѣ втъсада. ѣко аще въ тѹрѣ  сдонѣ. бѫ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ васъ. древле ѹбо въ врѣтщ  попелѣ покаал сѧ бѫ М Мт 11.21 З.Срв. Лк 10.13 Изч М З Гр Χοραζίν