Старобългарски речник
хождень 
хождень -ꙗ ср 1. Способност за вървене, за ходене воле же  рѫцѣ сълагаш простеръшѹѹмѹ съхъш рѫцѣ. л  ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш давъшѹѹмѹ хожден недвжмꙑма ногама С 457.1 2. Вървене, ходене о морьсцѣмь хожден М 43b 9 Срв. М133а 9 вдѣшꙙ лаꙁара ѹхода сьмрьт бвъша. слꙑшашꙙ по морѹ хожден. недѣлано внодат С 323.20 Пътуване, пътешествие. любьꙗше же хожден прѣжде не двгнꙑ сꙙ. ꙗкоже на толцѣ мѹ подан отт. ꙗкоже вдѣт новѫѭ кесарѭ  ефратъ рѣкѫ С 562.3 3. Прен. Начин на живот по двою же дьнью л по трьхъ ... схождааше с пештерꙑ ... въ наꙙтъкъ того божествънааго хожденꙗ ... ꙁъшъдъ на съхожден.  ꙁаблѫдвъ въ беꙁпѫтънꙑѧ брѣгꙑ С 289.14—15 М З С Гр τὸ βαδίζειν περίπατος διαγωγή хожден Нвб хождение остар ДА Срв ходене ОА НГер ЕтМл АР ДА