ходт -хождѫ -ходш несв 1. Ходя, вървя, движа се слѣп проꙁраѭтъ. ꙇ хром ходѧтъ. прокажен ощаѭтъ сѧ М Мт 11.5 З А кодратъ ... не можааше ѹже  ходт вьсь бо пѫть на колѣхъ веꙁомъ бѣаше С 117.22 ловѣкъ тако жвѣаше. ꙗдѣаше хлѣбъ.  жꙙдааше. хождааше ногама.  трѹждааше сꙙ. повааше С 473.29 Вървя заедно с някого, придружавам. бже бже нашъ. хожде съ слѹгоѭ свомъ ѣковомъ. ꙇ страненъ бꙑвъ съ рабомъ свомъ осфомъ СЕ 18а 11 2. Ходя, обикалям, движа се в определено пространство ꙇ хождааше по схъ съ въ галле. не хотѣаше бо въ юде ходт. ѣко скаахѫ его ѹбт М Йо 7.1 З А ꙇс же к томѹ не авѣ хождааше вꙑюдехъ. нъ де отъ тѫдѹ въ странѫ блꙁъ пѹстꙑн М Йо 11.54 З А Образно. ї съхранѭ ꙁаконъ твоі прісно въ вѣкъ і вѣкъ вѣкѹ. ї хождаахъ въ шротѣ. ѣко ꙁаповѣдеї твоїхъ вьꙁіскахъ СП 118.45 пропнаѩ неба ѣко  кожѫ. покрꙑваѩ водамі прѣвꙑспръпѣ его. полагаѩ облакꙑ вꙑсхожденье свое. ходѩ на крлу вѣтрьню СП 103.3 гласъ тво слꙑшахъ ходꙙштъ въ породѣ  ѹбоꙗхъ сꙙ. ꙗко нагъ смь  съкрꙑхъ сꙙ С 304.20 Скитам се, бродя. тꙑ же гі съхраніші нꙑ.  съблюдеші нꙑ отъ рода сего въ вѣкъ. ѡкръстъ неъстіві ходѩтъ по вꙑсотѣ твоеї ѹмножілъ есі снꙑ ловѣѩ СП 11.9 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт сарацнъ С 559.17— 18 3. Отивам някъде, движа се в определена посока повелѣ мѹ ходт не тъьѭ въ манастꙑр. нъ  окрьсть манастꙑра подаль не хѹдо С 562.1 отъ толѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто С 549.8 отц вьꙁвѣстшꙙ ъстънѹѹмꙋ семѹ отьцѹ. не ходт въ луврѣ нъ въ лаврѫ прт.  прѣбꙑват въ сво хꙑꙁнѣ С 292.8 Насочвам се към някаква цел, пристъпвам. тꙑ же імꙑ враждѫ на братъ своі. како можеш ходт къ мірнѣ трапеꙁѣ К 8b 34 Посещавам, навестявам. ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А въ храмѣ бжꙗ ходіховѣ іномꙑшленьемъ СП 54.15 Отдалечавам се. црь прде. а вонъ далее во хождааше. бѣ бо ѹбо бжю строю табьно не прт ѹенкꙋ С 498.30 Преминавам [образно]. отъ ѹдесъ къ ѹдесемь господьн҄емъ ходмъ братꙗ С 318.13 4. Прен. Съм в някакво състояние пострадахъ ї сълѩхъ сѩ до коньца. весь день сѣтѹѩ хождаахъ СП 37.7 Срв. СЕ76а 16 въскѫѭ сѣтѹѩ хождѫ отъ пеалі врага моего СП 41.10 5. Прен. Следвам, придържам се [към идеи, убеждения] дѣлꙑ благꙑ ѣже ѹготовалъ ес ходт вь нхъ СЕ 8а 23 тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрꙑваатъ раꙁѹмъ. же бо вꙑше пꙑтанꙗ стъ. т кꙿто хоштетъ о томь пꙑтат нѹдꙙ сꙙ. а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ С 338.10 6. Прен. Живея по определен начин облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта. ѣко въ дне благоѡбраꙁно ход()мъ. не коꙁлогласован. пѣнъств. любодѣꙗн Е 5б 1 обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ првравъша р рънорꙁьць. къ мноꙁѣ ѹбо пльтьнѣѣмъ ѹбожьствѣ ходꙙштемъ С 283.9—10 7. Прен. За болест — ходя, моря, измъчвам моⷧ҇ на вꙿсь недѫⷢ҇ ходѧще по кѹ СЕ 42а 9 ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн ходѧщ по ꙁем. ꙇ вꙿсѣкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът СЕ 42а 13,14 8. Прич. сег. деят. a) Като същ. ходѧ м ед ходѧще м мн a) ὁ περιπατῶν, οἱ πορευόμενοι Този, който ходи; тези, които ходят; ходещият; ходещите рее же мъ с ... ходте доньдеже свѣтъ мате. да тъма васъ не метъ. ꙇ ходѧ въ тъмѣ. не вѣстъ камо детъ М Йо 12.35 З А Б ходѩштї хождаахѫ. ї плакаахѫ сѩ метаѭште сѣмена своѣ СП 125.6 гь не лштъ добра ходѧщхъ СЕ 84а 17 съ многоѭ тврьдьѭ. съвꙙꙁанъ дражмъ слꙑша. господьстѣ ноꙁѣ въходꙙшт къ съвꙙꙁьн҄емъ.  поꙁна гласъ ходꙙштѹѹмѹ въ тьмнц С 468.4 Прен.Живеещите по определен начин. гь не лішітъ добра. ходѩштіхъ неꙁълобоѭ. гь бъ сілъ блаженъ мѫжь ѹпъваѩ на тѧ СП 83.13 b) Като същ. ходѧщаꙗ ср мн τὰ μέλλοντα Бъдещето сего дѣльма лаꙁаре грꙙд вънъ. тебе дного нꙑнѣѹ въꙁъпѭ. да съ странꙑ і ходꙙштмъ покажѫ слѫ С 311.9 9. Прич. мин. деят. a) Като прил. ходвꙑ a) πορευϑείς Който е присъствал, който е бил очевидец ходвъш же  вдѣвъш достоновѣрьн отьц. т съповѣдашꙙ намъ ѹспѣха рад С 168.18 b) хождьше м мн οἱ περιπατοῦντες [вар. οἱ περιπατήσαντες] Тези, които са постъпили по определен начин добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца. а не брашнꙑ. отъ нхже не прѧшѧ полъꙃѧ хождъше Е 33б 18 въ правѫѭ ходвъше οἱ κατορϑοῦντες Тези, които са живели праведно; праведниците, благочестивите ового слѫ покаꙁа.  же мѫт съгрѣшвъшꙙѧ.  же ьстьномъ бꙑт въ правѫѭ ходвъшмꙿ С 412.30 достоно ходт [по] ꙁъванью ἀξίως περιπατέω τῆς κλήσεως Постъпвам достойно за званието, за което съм призван брате. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте СЕ 105b 12 молѭ вьі аꙁъ съвꙁаньі о г подобьн(ѣ) ходт по ꙁъваню мьже поꙁъвасте с ЗЛ Iб 1 Срв. СЕ105b 12 пѣш ходт πεζεύω Ходя пеш ꙗкоже се пол҄е сътворено бѣ. кон҄емъ тешт. то прѣтворьшѹ мраꙁꙋ го  съмръꙁъше сꙙ велм. пѣш  сънѹꙁн по н҄емѹ хождаахѫ С 90.7—8 ходт въ ꙁаконѣ a) πορεύομαι ἐν [τῷ] νόμῳ Следвам установен ред; спазвам заповед, закон не съхранішѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті. ї ꙁабꙑшѩ благодѣть его СП 77.10 ходѧще въ ꙁаконѣ м мн οἱ πορευόμενοι ἐν νόμῳ Тези, които спазват установен ред, закон блажен непороьнї въ пѫть. ходѩштеї въ ꙁаконѣ гнї СП 118.1 ходт въ пѫт πορεύομαι ἐν τῇ ὁδῷ Следвам нечие поведение, вървя по пътя на някого блажен ... не дѣлаѭштеї бо беꙁаконенѣ. въ пѫтехъ его ходшѩ СП 118.3 блаженї. вьс боѩштї сѩ гѣ. ходѩшті въ пѫтехъ его СП 127.1 ходт на ꙁаповѣд [по ꙁаповѣдемъ] Следвам установен ред; спазвам заповед, закон съхран мѧ отъ жвота немощьнааго. ꙇ наѹ мѧ на вꙿсѧ ꙁаповѣд твоѩ ходт. навед мѧ на пѫть тво правꙑ СЕ 36а 24 тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его СЕ 89а 22 ходт по [въ слѣдъ] a) ἀκολουϑέω Вървя след някого, следвам примера му бѣахѫ же  женꙑ ꙁдалее ꙁърѧштѧ ... ѩже егда бѣ въ галле по немь хождаахѫ  слѹжаахѫ емѹ М Мк 15.41 З глааше же къ вьсѣмъ. аште кто хоштетъ по мьнѣ т. да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ да въꙁьметъ крстъ сво по вьсѧ дьн  ходтъ по мьнѣ М Лк 9.23 З А аште кто мьнѣ слѹжтъ. по мьнѣ да ходтъ. ꙇ деже есмъ аꙁъ тѹ  слѹга мо бѫдетъ М Йо 12.26 З А СК оанъ рее. наставъне вдѣхомъ етера. о мен твоемь ꙁгонѧшта бѣсꙑ. ꙇ въꙁбранхомъ емѹ ѣко вь слѣдъ не ходтъ съ нам М Лк 9.49 З, А, СК. Срв.Мк 9.38 М З А ꙇс ... рее емѹ ... прд ход въ слѣдъ мене въꙁемъ крстъ М Мк 10.21 З Следвам, отдавам се на нещо. о своеꙇ женѣ довълѣт сѧ. ніъже іно дальнее съмꙑшлѣті. ні въ скота мѣсто въ слѣдъ несъмꙑслънъ похотꙇмъ ходіті К 2b 4 b) ходѧ по м ед ὁ ἀκολουϑῶν Този, който върви след някого, който следва някого пакꙑ же мъ рее съ глѧ. аꙁъ есмъ свѣтъ мрѹ. ходѧ по мьнѣ. не матъ ходт въ тъмѣ. нꙑматъ свѣта жвотънааго М Йо 8.12 З А СК ходт по вьсѣхъ παρακολουϑέω πᾶσιν Проучвам всичко, изследвам всичко понеже ѹбо мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть ... ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ хождъшю с пръва по вьсѣхъ. въ істнѫ по рѧдѫ псат тебѣ. славънꙑ теофле М Лк 1.3 З А ходт по дѣлес ποιέω κατὰ τὸ ἔργον Подражавам на делата на някого, следвам пътя, примера му вьсѣ ѹбо елко аште рекѫтъ вамъ блюст. съблюдате  творте. по дѣломъ же хъ не ходте (!). глѭтъ бо  не творѧтъ М Мт 23.3 ЗI А ходт по прѣдаꙗнью περιπατέω κατὰ τὴν παράδοσιν Постъпвам, върша нещо според традицията, по обичая по томь же въпрашаахѫ  фарсѣ  кьнжьнц. по ъто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣдааню старецъ. нъ не ѹмъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ М Мк 7.5 З ходт прѣдъ προάγω Вървя отпред мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт ... народ же ходѧште прѣдъ нмъ. ꙇ вь слѣдъ. ꙁъваахѫ глѭште. ѡсанна снов давꙑдовѹ М Мт 21.9 ЗI СК М З А СК Б О Н Е СП СЕ К С ЗЛ ХЛ Гр περιπατέω πορεύομαι βαδίζω διατρίβω ἀπέρχομαι παράγω διάγω ὑπάγω ἕπομαι ἔρχομαι περιέρχομαι διαπορεύομαι περίπατος διαγωγή ходіт ходіті Срв ммоходт Нвб ходя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА